Дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни

18.11.2020

Посоченото нарушение на трудовата дисциплина се проявява в различни форми и в някои случаи е пряко свързано с познаване на правата, които може да ползва конкретният работник или служител.
Така например незнанието на работника или служителя, че прекъснатият платен годишен отуск с ползване на отпуск поради временна неработоспособност не се продължава автоматично след изтичането на болничния, води след себе си последица от неявяване в два последнователни работни дни, което обоносновава наказание „дисциплинарно уволнение“. В този случай, след изтичане на „болничния“, остатъкът от платения годишен отпуск може да се ползва само с изрично писмено съгласие на работодателя.
Сега ще разгледаме още една интересна хипотеза, при която незнанието на трудовите права и задължения от страна на работника могат да доведат до обективно нарушение на трудовата дисциплина с тежест, относима за наказание „дисциплинарно уволнение“. Разпоредбите на чл. 176, ал. 2 и ал. 3 КТ регламентират ползването на платения годишен отпуск едностранно от работника или служителя без наличие на съгласие от страна на работодателя. Посочената хипотеза е налице в следните случаи: Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в в посочените случаи и срокове, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Внимание: за да ползва това право работникът или служителят следва до 30 юни да е поискал ползването на отложения отпуск и работодателят да му е отказал. Едва след отказа на работодателя, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му като уведоми работодателя две седмици предватително. В противен случай, (при липса на искане от работника и отказ на работодателя) работникът би ползвал неправомерно платения отпуск по чл. 176, ал. 3 КТ, изпълвайки хипотезата на дисциплинаното нарушение „неявяване в два последователни работни дни".

Предлагаме Ви текста от книгата „Дисциплинанрото уволнение според практиката на ВКС 2008-2020“, с автор Николай Стоянов, която разглежда посочения казус:
„Работникът не може да се ползва от привилегията по чл. 176, ал. 3 КТ през второто полугодие на годината, ако не е поискал съгласие от работодателя за това до края на 30 юни същата година.
Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Ако не е разрешил ползването на отпуска в посочените срокове, тогава работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Буквалното и систематично тълкуване на чл. 176, ал. 3 КТ води на извод, че работникът или служителят следва да поиска до края на 30 юни да ползва отложеният отпуск за минала календарна година – до тази дата е и изискването работодателят да е отказал да разреши ползването му, а за да има отказ трябва да е подадена и молба от работника или служителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.В този смисъл работодателят не може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до 30 юни на следващата година без негово съгласие, ако епропуснал да го покани да поиска отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
В случай че отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работникът или служителят следва до 30 юни да поиска от работодателя неговото ползване и едва след като работодателят откаже, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.Липсата на отказ от страна на работодателя да се ползва отпускът от предходната
година, води до неявяване на работа в два последователни работни дни, ако работникът или служителят сам е определил времето на ползването му, с писмено двуседмично уведомление.

Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че е отправено искане за ползване на платен годишен отпуск и работодателят с писмено волеизявление е разрешил отпуска е на работника или служителя, тъй като последният претендира благоприятни последици от осъществяването им. Закъсненията и отсъствието от работа могат да бъдат доказвани и с електронни документи, чрез изполваната от работодателя на работодателя електронна система за контрол на достъпа при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“

Източник : www.accountingnews.bg





0 Коментара





 

© 2005-2020 "Земела каунт" ЕООД. Всички права запазени.

Създадено от: