Въпреки че повечето от нас почиваха по Великден, имаше и такива, за които дните от 30.04 до 04.05 бяха работни. В празничните дни работиха основно фирми, свързани с туризма, търговията на дребно, както и заводите, които не могат да спират работа.

Обръщаме внимание, че макар в празничните дни да влизат събота и неделя, всички дни от петък до понеделник включително се третират като официални празници. За работата си в тези дни работникът следва да получи двойно възнаграждение.

Чл. 264.За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по- малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение

Пример: По график лице е на работа на 30.04. Във фиша му за април трябва да има отделно допълнително начисление за работа на официален празник:
Отработени дни: 21
Основна заплата: 1000лв.
Клас:60 лв.
Доп. възн.за работа на официален празник: 50.48 лв. (1060/21 дни x 1) / още едно
дневно възнаграждение/.

Ако положеният труд по време на празници е и извънреден труд, начинът на отчитане на работното време – подневно или сумирано, както и дали лицето работи в условията на ненормиран работен ден, имат значение при заплащането на извънредния труд, положен в празнични и почивни дни. Ако работното време се отчита подневно или лицето работи на ненормиран работен ден, положеният труд в празнични дни винаги е извънреден и също се заплаща със 100% увеличение. Така работникът или служителят трябва да получи увеличение на дневната си надница в четворен размер – удвоен размер на трудовото възнаграждение за работа на официален празник и удвоен размер за положения извънреден труд.

Пример:
Отработени дни: 21
Основна заплата: 1000лв.
Клас:60 лв.
Доп. възн.за работа на официален празник: 50.48 лв. (1060/21 дни x 1) / още едно
дневно възнаграждение/
Извънреден труд през празник /8 часа/ – 100.96 лв.(едно дневно възнаграждение +
100% увеличено заплащане на извънредния труд).

При сумирано отчитане на работното време извънредният труд се изплаща с 50%
увеличение, но едва в края на отчетния период, ако бъде отчетено полагането на
такъв. В този смисъл самото полагане на труд в празничен и почивен ден не
означава непременно полагане на извънреден труд и съответно той не се заплаща с
увеличение.

Чл. 262. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху
трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Относно непресъствените дни:
В ал. 2 на чл. 154 е записано, че „когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени /Например 01 май 2021 беше в събота, затова и 04.05 е неработен ден/. Понятието „неприсъствени дни“ означава, че през тези дни работникът или служителят не присъства на работното си място и не извършва трудова дейност, т. е. тези дни са почивни. По отношение на заплащането на труда за неприсъствени дни, са съотносими регламентите за работа в почивни дни:
- ако работното време се отчита подневно или лицето работи на ненормиран работен ден, работата за тези лица в почивни дни, в случая и на неприсъствения дни, е извънреден труд. В този случай обаче надницата се увеличава със 75% - само за положения извънреден труд.
- при полагане на труд по график при въведено сумирано изчисляване на работното време на неприсъствен ден, законът не предвижда увеличение на възнаграждението. Ако в края на отчетния период, бъде отчетен извънреден труд - той се изплаща с 50% увеличение.
-------------------
Чл. 154. Официални празници са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са
определени за празнуването му.
(2) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат
със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
(3) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.

Източник: accountingnews.bg