Предлагаме Ви текста от книгата „Дисциплинанрото уволнение според практиката на ВКС 2008-2020“, с автор Николай Стоянов, която разглежда посочения казус:
„Работникът не може да се ползва от привилегията по чл. 176, ал. 3 КТ през второто полугодие на годината, ако не е поискал съгласие от работодателя за това до края на 30 юни същата година.
Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Ако не е разрешил ползването на отпуска в посочените срокове, тогава работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Буквалното и систематично тълкуване на чл. 176, ал. 3 КТ води на извод, че работникът или служителят следва да поиска до края на 30 юни да ползва отложеният отпуск за минала календарна година – до тази дата е и изискването работодателят да е отказал да разреши ползването му, а за да има отказ трябва да е подадена и молба от работника или служителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.В този смисъл работодателят не може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до 30 юни на следващата година без негово съгласие, ако епропуснал да го покани да поиска отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
В случай че отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работникът или служителят следва до 30 юни да поиска от работодателя неговото ползване и едва след като работодателят откаже, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.Липсата на отказ от страна на работодателя да се ползва отпускът от предходната
година, води до неявяване на работа в два последователни работни дни, ако работникът или служителят сам е определил времето на ползването му, с писмено двуседмично уведомление.

Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че е отправено искане за ползване на платен годишен отпуск и работодателят с писмено волеизявление е разрешил отпуска е на работника или служителя, тъй като последният претендира благоприятни последици от осъществяването им. Закъсненията и отсъствието от работа могат да бъдат доказвани и с електронни документи, чрез изполваната от работодателя на работодателя електронна система за контрол на достъпа при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“

Източник : www.accountingnews.bg